• Language

Бит и култура

Битът и културата на българската нация са формирани в течение на хилядолетия. Разположена на кръстопътя между Европа и Азия, земята на България е населена от дълбока древност. Траките, илирите и гърците са тези, от които славяните и древните българи наследяват висока антична култура. Всички народи, живели по тези земи - траки, римляни, славяни, българи - оставят своя отпечатък в световната културна съкровищница. Не случайно тук се е зародила първата европейска цивилизация. Известни в цял свят са съкровището от Варненския некропол, което е най-старото обработвано злато, откривано в целия свят, тракийските гробници и светилища в Казанлък, Свещари, Старосел, Александрово, Перперикон, Татул, многобройните, оценени в цял свят тракийски златни съкровища – Панагюрското, Вълчитрънското, Рогозенското и др. Останките от тракийската, елинската и римската култура са многобройни. В десетките разкрити гробници траките са ни оставили неповторими високохудожествени образци на материалната и духовна култура. Намерени са цели градски комплекси - Августа Траяна, Тримонциум, Никополис ад Иструм, Пауталия, Акре, Месемврия, Аполония, Сердика и много други. Традициите, празниците, обичаите, обредите, съхранени чрез живата памет на българите, свидетелстват за богатата душевност, бита и културата на българския народ през вековете.

Българските обичаи се коренят в далечното минало и са здраво преплетени с историята и християнската религия. Нестинарството е много стар български обичай, който се е практикувал в няколко села в Странджа планина. Ритуалът в автентичния му вид се извършва в Деня на св. св. Константин и Елена - 21 май или на 3 юни (по стар стил). Нестинарите се подготвят за танца, като цял ден стоят затворени в параклис, пазещ иконите на св. Константин и Елена и слушат тъпани и гайди, изпълняващи специалната нестинарска мелодия, след което нерядко изпадат в транс. Привечер изпълняват специалния си танц върху жарава. При танца винаги се държи с две ръце икона на св. Константин и Елена. Интересното е, че никога не нараняват или изгарят краката си.

Кукерите са друга местна традиция, която има своите аналози и в други общества по света. Кукерските игри са специални обредни ритуали, провеждани най-често по време на Нова година и Заговезни. Те се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски и костюми. С кукерите и ритуалния им танц хората гонят злите сили и демони в началото на всяка година, за да продължат напред пречистени и заредени с положителна енергия.

Ладуването е друг интересен обичай, който се извършва на Нова година, на Гергьовден, на Еньовден и на Лазарица. На него момите гадаят за кого ще се омъжат и се обръщат към Лада, богинята на любовта и съпружеския живот, да им посочи какъв ще бъде той.

Лазаруването е ритуал, с който се свързва идването на пролетта. Провежда се на Лазаровден, 8 дни преди Великден. Датата на празника варира, но винаги е в събота, ден преди празника Цветница. На този ден се берат върбови клонки, с които се украсяват входните врати на къщите на следващия ден. Тогава младите девойки в селото берат и цветята, от които ще си оплетат на Цветница венците. В съботата девойките се събират в дома на една от тях и се приготвят в празнични дрехи, украсени с цветя и клончета. След това тръгват през селото и от къща на къща пеят песни и благославят за здраве и добра реколта. Стопаните ги посрещат и ги даряват с дребни подаръци. Може би най-същественият символ на България е обичаят да се правят и подаряват мартеници за здраве и берекет в началото на месец март. За българите това е символ на новото начало, на здравето и добрата реколта.

В България на особена почит са традициите, свързани с жизнения цикъл – раждане, кръщене, сватба и погребение. Именните дни също са на почит в страната, като най-известни от тях са Ивановден, Гергьовден и Димитровден.

Най-големите празници, почитани от българите, несъмнено са Коледа и Великден – това е времето, когато цялото семейство се събира, няколко поколения празнуват заедно, обединени от чувството за принадлежност към здравото българско семейство. На особена почит са и празниците Сирни заговезни, Местни заговезни, Богородични заговезни, задушници и пости.

Обикаляйки из страната, туристите ще се запознаят с различни местни ритуали и обичаи, много от които са характерни само за определени райони в България.

Розата е символът на България. Розоберът, който някога е бил истински ритуал, сега се е превърнал в туристическа атракция. Розоварството е един от най-старите и традиционни занаяти на българите. Килимите от епохата на Възраждането са произведения на изкуството. Основните центрове са Котел, Чипровци и Самоков. Народът е запазил натрупаното културно богатство в народните обичаи и песни и в народните занаяти.

В страната има няколко архитектурни резервата, които съхраняват неповторимата българска архитектура от епохата на Възраждането (XVIII – XIX век) – Копривщица, Трявна, Боженци, Жеравна, Банско, Мелник и др. В някои от етнографските комплекси (Етъра, Златоград, Стария Добрич и др.) можете да се срещнете с българския бит и майсторството на занаятчиите, които продължават да творят своите изделия по стари технологии, наследени от техните деди.

По време на Българското възраждане манастирите се оформят като огнища на творческа и просветна дейност. На територията на страната са запазени много манастири – Рилският манастир, Бачковският манастир, Троянският манастир, Земенският манастир, Гложенският манастир, Килифаревският манастир, Шипченският манастир и др. Страната ни е известна и с формиралите се национални художествени школи по иконопис и дърворезба. Най-известни от тях са Самоковската, Тревненската и Банската школа.

Българският национален костюм е неотменна част от българския бит и култура. С времето той преплита тракийски, славянски и древнобългарски мотиви. Основна дреха е бялата риза с дълги ръкави. Върху нея се обличат различни по форма, материал и украса горни дрехи. При жените се различават 4 вида носии: еднопрестилчена, двупрестилчена, сукманена и саяна, а при мъжете 2 вида: белодрешна и чернодрешна. Всяка етнографска област (Добруджанска, Пиринска, Родопска, Северняшка, Тракийска и Шопска) има своя характерна работна, празнична и сватбена носия.

Важна част от българската култура са и народната музика, народната песен и българските народни танци (хора). За изпълнението на българска народна музика се използват типични инструменти като гъдулка, тамбура, кавал, гайда, свирка, дудук, двоянка (двойна гайда), тъпан и тарамбука. Българската народна песен се предава устно от поколение на поколение. Ансамблите “Космически гласове”, “Мистерията на българските гласове” и фолклорният ансамбъл ”Пирин” са световноизвестни. Българските хора и ръченици са една от ярките и масови прояви на художественото творчество на българския народ. Най-често те се изпълняват от група от хора, заловени един за друг за дланите на ръцете в затворен или отворен кръг, полукръг, витообразно или в права линия. Те изпълняват едновременно и в такт еднакви движения, жестове и стъпки под определена мелодия (хоро). В зависимост от ритъма и стъпките се различават няколко вида хора: прави хора, ръченични, пайдушки и криви хора.

Музеите на България съхраняват съкровищници от битови, култови и военни експонати; статуи, надгробни стели и паметници, маски, мозайки и малки статуетки на древни божества и много други ценни експонати.

Българите наследяват тази култура, обогатяват я със своя хилядолетен опит, пазят я и я доразвиват до наши дни. В по-ново време българската култура се гордее със своите постижения в областта на литературата, изкуството, музиката и архитектурата. Доказателство за тях е богатият културен календар, който включва десетки международни и национални фестивали, събори, културни мероприятия, изложения и др.