• Language

Природа

Територията на България се отличава с разнообразен релеф, който съчетава низини, равнини, хълмисти и платовидни земи, речни долини, котловини и разнообразни по височина планини. Около 70% от територията на страната е заета с равнинни и хълмисти земи, а 30% – с планини. Средната надморска височина на територията на страната е 467 м, която като цяло се понижава от юг на север и от запад на изток.  

В централната част на страната е разположена Стара планина с най-висок връх Ботев (2376 м). От юг на север западната й част се пресича от р. Искър, като образува живописен пролом, дълъг над 70 км. На север от Стара планина се простира Предбалканът. На територията му са широко разпространени карстовите форми на релефа. Най-високият връх е Васильов (1490 м).

На юг от Стара планина се намират Задбалканските котловини и Средногорието. Най-обширна от Задбалканските котловини е Софийската, в която е разположена и българската столица – гр. София. Планините в Средногорието са Завалско-Планска планинска редица, Ихтиманско Средногорие, Същинска Средна гора, Сърнена гора.

Между Предбалкана и р. Дунав е разположена Дунавската равнина с площ от около 31 хил. км2. В източната й част се издигат редица плата - Добруджанско, Провадийско, Лилякско, Шуменско и др. На север се намират Крайдунавските низини, които обхващат терасите на р. Дунав.

На юг от столицата София се издига планината Витоша с най-висок връх - Черни връх (2290 м). Краището се намира в средната част на Западна България. Там се редуват ниски и средновисоки планини като Руй, Милевска, Земенска, Конявска, Верила и др. На запад от долината на р. Струма и на юг от Краището се простира Осогово-Беласишката планинска група, включваща планините Осоговска (в. Руен, 2251 м), Влахинска, Малешевска, Огражден и Беласица (в. Радомир 2029 м).

Най-високите български планини Рила и Пирин са разположени на изток от долината на р. Струма. Средната надморска височина на планините е 1258 м, а 60% от площта им е с надморска височина над 1000 м. В Рила се издигат 31 върха с височина над 2600 м. Там се намира и първенецът на Балканския полуостров - в. Мусала (2925 м).

В Пирин се издигат 33 върха с височина над 2600 м. Там се намира връх Вихрен (2914 м) – вторият по височина връх в България и третият на Балканския полуостров. В циркусите след разтопяването на ледниците са се образували красиви високопланински езера.

На изток от долината на р. Места и Рила са разположени Родопите. В тях се издигат 11 върха с надморска височина над 2000 м. Най-висок връх в Родопите е Голям Перелик (2191 м). Множеството природни забележителности – пещери, водопади, високопланински езера, привличат всяка година много туристи.

Между Средногорието, Рила, Родопите и Черно море се намират Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста земя, Среднотунджанското поречие, Бургаската низина и планините Странджа и Сакар. Най-източните части на страната се заемат от българското Черноморско крайбрежие, на което са разположени обширните плажови ивици, привличащи наши и чуждестранни туристи.

България разполага с различни полезни изкопаеми. Според Националния баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства на Република България в страната са регистрирани находища на 163 вида полезни изкопаеми, от които 7 вида горивно-енергийни ресурси, 14 вида рудни полезни изкопаеми, 75 вида неметални полезни изкопаеми и 67 вида скално-облицовъчни и строителни материали.

България е разположена в умерените географски ширини и климатът й е благоприятен за развитие на различни видове туризъм. Средната годишна продължителност на слънчевото греене за територията на България възлиза на около 2500 ч. Въздействие върху формирането на климата на територията на страната оказват активните атмосферни центрове ­ Исландският минимум, Азорският и Източноевропейският максимум. Значително по-рядко преминават арктични и тропични въздушни маси. Средногодишната температура на страната е между 10° и 14°С, като преобладаващи са стойностите между 11° и 12°С. Тя показва ясно изразена зависимост с надморската височина. В планините с нарастване на надморската височина топлинните условия се влияят от условията в свободната атмосфера и над 2300 м н.в. средногодишната температура е отрицателна (връх Мусала –2.9°С). В равнинните и хълмисти земи на Северна България най-ниската средномесечна температура се проявява през м. януари  (-1.4° и -2.0° С), а в Южна България (извън обсега на котловинните полета) средноянуарската температура е между 0° и 1-2°С. В планинските райони (1000-1200 м) и котловинните полета средните януарски температури са –2° и –4°С. В по-високите височинни пояси средномесечният минимум се измества през февруари, като средномесечните февруарски температури са между -8° и -10°С. На връх Мусала температурата е -11.6°С. По Черноморското крайбрежие средномесечните януарски и февруарски температури са положителни. По северното крайбрежие те са 0.8° – 2°С, а по южното 2.4 – 3.2°С. Най-високите средномесечни температури са характерни за месеците юли и август. Те са в порядъка 21 – 24°С. Извънпланинските райони на север от Стара планина са със средни юлски температури около 22°С, а низините и хълмистите земи на юг от нея се характеризират с температура 23° – 24°С. В планинските райони (1000-2000 м) тя е 12° – 16°С, а в районите с височина над 2300 м н.в. - 5 – 8°С. Валежите са неравномерно разпределени по територията на страната. Средногодишните валежи се изменят в широки граници - от 500-550 мм (Дунавската равнина и Горнотракийската низина) до 1000-1400 мм във високопланинските райони. В България ежегодно се формира снежна покривка. Тя е непостоянна и показва значителни изменения в хоризонтална и вертикална посока. В ниските части на страната снежната покривка се задържа в периода декември-март, а по Черноморското крайбрежие и земите на юг от Стара планина тя се проявява в периода януари-февруари. Изолирани валежи от сняг могат да се проявят и през други периоди от годината (ноември, април и др.). В тези райони почти не се формира трайна снежна покривка. Поради честите преходи на температурата на въздуха над 0° С, тя се стопява неколкократно. Продължителна и дебела снежна покривка се формира в планинските и високопланинските райони. В районите с н.в. 1000-1500 м тя има трайност 4-5 месеца, а над 2000м - от 7 до 9 месеца. 

Те­ри­то­ри­ята на страната се по­де­ля на пет кли­ма­тич­ни об­лас­ти – Уме­ре­нокон­ти­нен­тал­на, Кон­ти­нен­тал­но-сре­ди­зем­но­мор­с­ка, Пре­ход­на, Чер­но­мор­с­ка и Пла­нин­с­ка. Бла­гоп­ри­ят­ни за зим­ния спор­тен ту­ри­зъм в на­ши­те пла­ни­ни са по-де­бе­ла­та снеж­на пок­рив­ка и по-нис­ки­те тем­пе­ра­ту­ри, ко­ито я за­дър­жат по-про­дъл­жи­тел­но вре­ме. За раз­ви­ти­ето на рек­ре­аци­он­на­та дейност по мор­с­ко­то крайб­ре­жие спо­соб­с­т­ват мал­ки­ят брой на дъж­дов­ни­те дни през ак­тив­ния ту­рис­ти­чес­ки се­зон, слън­че­во­то гре­ене, нем­но­го ви­со­ка­та тем­пе­ра­ту­ра на въз­ду­ха, срав­ни­тел­но ви­со­ка­та тем­пе­ра­ту­ра на мор­с­ка­та во­да и лип­са­та на бур­ни вет­ро­ве. Ле­чеб­но въз­дейс­т­вие вър­ху чо­веш­кия ор­га­ни­зъм имат чис­ти­ят пла­нин­с­ки въз­дух и на­си­те­ни­ят с йод­ни па­ри мор­с­ки въз­дух.

Страната ни е богата на минерални води. В зависимост от термичното ниво минералните извори се поделят на:  хладни (хипотермални с температура до 20°С);  топли (от 20-37°С);  горещи (хипертермални с температура над 37°С).  Хладните минерални извори са пръснати по цялата територия на страната - Наречен (Асеновградско), Шипково (Троянско), Овча купел (София), Смочан (Ловешко), Вонеща вода (Велико Търново), Меричлери (Димитровград) и др. Термалните води съставляват по-голямата част от минералните води в България. С най-висока температура е минералният извор при Сапарева баня, като това е единственият в България и континентална Европа гейзер-фонтан (103ºС). По-известни термални извори в Стара планина са при Вършец, Бързия, Монтана, Лакатник, Оплетня, в Софийското поле - Банкя, Горна баня, Княжево, Овча купел, София, Панчарево и др., в Средногорието - Стрелча (40°С), Хисаря (49,5°С), Баня (51,1°С), Павел баня (54,6°С), Старозагорски бани (45,8°С), по долината на р. Струма - Благоевград, Симитли, Сандански, Левуново и Марикостиново, по долината на р. Места - Баня (56°С), Добринище (43°С) и с. Елешница (56°С). В България най-широко разпространение имат азотните термални води - изворите при Сапарева баня, Симитли, Наречен, Момин проход и др. С въглекисели води са изворите при Михалково, Сливенските минерални бани, Стефан Караджово, сероводородни са термалните води в Софийската котловина. Половината от термалните води са с повишена радиоактивност, надхвърляща 15 емана/л - Клисурският извор (200 емана/л), Стрелченският (250 емана/л) и др. С особено голяма радиоактивност са изворите Момина баня (560 емана/л), един от Нареченските извори (1300 емана/л).

Малкият териториален обхват на България и непосредствената й близост до р. Дунав и Черно море, заедно с положението на Стара планина и близостта й до Егейско море са предпоставка за образуване на къси речни артерии и малки речни системи. Река Искър е най-дългата река в България (368 км), която се влива в р. Дунав и извира от Рила планина. Други големи реки, вливащи се в р. Дунав, са Лом, Огоста, Вит, Осъм, Янтра. Директно вливащите се в Черно море реки събират водите си от най-източните части на Дунавската равнина, Предбалкана, Стара планина и Странджа. Това са Батовска, Девня, Провадийска, Камчия, Двойница, Факийска, Изворска, Ропотамо, Дяволска, Караагач, Велека и Резовска. Най-голямата българска река в обсега на Егейския отточен басейн е р. Марица (дълга 321 км и с площ 21084 км²). Други големи реки са Арда, Тунджа, Места, Струма.

Естествените езера (крайморски, ледникови, карстови, свлачищни, крайречни и тектонски) в България са съсредоточени по Черноморското крайбрежие и р. Дунав и във високопланинските части на Рила, Пирин. По местоположение и хидрографски особености крайморските езера се обособяват в три групи: Добруджанска (Дуранкулашкото, Езерецко, Шабленско, Шабленска тузла, Наневска тузла и Балчишка тузла), Варненска (Варненско и Белославско) и Бургаска (Бургаско, Атанасовско, Мандренско и Поморийско, Алепу, Аркутино и Стомопло). Ледниковите езера са образувани в резултат от дейността на ледниците през кватернера в Рила и Пирин. Наброяват около 260 езера. Заемат дъната на циркусите, циркусните тераси и трогови долини и са разположени на височина 2000-2600 м. Най-високо разположено е Горното Полежанско езеро в Пирин (2710 м н.в.), а най-ниско е разположено езерото Локвата (1858 м н.в.). Най-дълго е Горното Рибно езеро в Рила (801 м). Повечето от половината езера са с площ под 10 дка (най-голямо е Смрадливото езеро - 212 дка в Рила, а в Пирин - Поповото езеро - 112 дка). Преобладават езерата с максимална дълбочина от 2-5 м (най-дълбоко е езерото Окото в Рила - 37 м). По-известни езера в Рила са Седемте езера, Маричините, Урдините, Рибните и др., а в Пирин - Василашките, Поповите, Влахинските, Бъндеришките и др. По-значителни тектонски езера са Скаленското (Стидовски дял на Източна Стара планина), Купенското (Средна Стара планина), Паничище (Северозападна Рила) и Рабишкото. Най-голямо е Рабишкото езеро, което е превърнато в язовир. От крайречни езера и блата единственото по-значително езеро е Сребърна (ЮНЕСКО). Типични свлачищни езера са разположени по Черноморското крайбрежие (северно от гр. Варна, около Аладжа манастир). Смолянските езера са разположени на обширно свлачище северно от гр. Смолян. Съставени са от три големи и няколко по-малки езера.

Калолечебни находища има при Шабленската тузла, Тузлата, Варненското езеро, Поморие, Атанасовското езеро и яз. “Мандра”, а торфени находища има при яз. „Батак” (Родопите), с. Байкалско (Конявската планина), гр. Стралджа (Среднотунджанското поречие),  Варненското езеро, с. Садово (Горнотракийската низина). Изворни находища на лечебна кал има при с. Марикостиново (Санданско-Петричката котловина) и гр. Баня (Карловската котловина), а изкуствени пелоиди при Овча купел (гр. София), гр. Велинград, гр. Асеновград, Сливенските бани, Старозагорските бани, Хасковските бани, гр. Сапарева баня, гр. Благоевград, гр. Хисаря, гр. Павел баня, гр. Поморие, гр. Приморско, к.к. „Албена”, к.к. „Слънчев бряг”, гр. Бургас и т.н.

Благоприятеният климат и красивата природа са предпоставка за развитието на 142 курорта, от които 28 морски,  56 планински климатични, 58 балнеолечебни, както и на множество балнеолечебни и СПА центрове.

Почвеното раз­но­об­ра­зие на стра­на­та е го­ля­мо. На територията й са разпространени  чер­но­зе­ми, си­ви гор­с­ки поч­ви, ка­не­ле­ни гор­с­ки поч­ви, смол­ни­ци, жъл­то­зе­ми, ка­фя­ви гор­с­ки, пла­нин­с­ко-ли­вад­ни поч­ви, алу­ви­ал­но-ли­вад­ни­, блатни, за­со­ле­ни­ и ху­мус­но-кар­бо­нат­ни­ поч­ви. Те­ри­то­ри­ята на Бъл­га­рия се раз­де­ля на три поч­ве­но­ге­ог­раф­с­ки об­лас­ти – Се­вер­но­бъл­гар­с­ка, Юж­но­бъл­гар­с­ка и Пла­нин­с­ка.

По биологично разнообразие България е на второ място в Европа. Растенията наброяват над 12 360 ви­да, като от тях 3700 ви­да са вис­ши. В Червената книга на България са включени 763 вида. Като лечебни са регистрирани около 750 растения, като 70% от тях представляват стопански ценни видове и страната изнася около 15 хил. тона билки годишно. Горският фонд възлиза на около 4.0 млн. ха. Това представлява 36.85% от територията на страната. От лис­то­пад­ни­те ши­ро­ко­лис­т­ни го­ри най-раз­п­рос­т­ра­не­ни са дъ­бо­ви­те и бу­ко­ви­те го­ри. Дъбовите гори са раз­п­рос­т­ра­не­ни в те­ри­то­ри­ите с над­мор­с­ка ви­со­чи­на до 1000 м, докато бу­ко­ви го­ри има пре­дим­но в сред­ноп­ла­нин­с­кия по­яс на стра­на­та. В дол­ни­те те­че­ния на ре­ки­те Ба­то­ва, Кам­чия, Ро­по­та­мо и Ве­ле­ка са раз­ви­ти лон­го­зи. Ес­тес­т­ве­ни­те иг­ло­лис­т­ни го­ри са раз­п­рос­т­ра­не­ни в териториите до 2200 м н.в. Най-голямо разпространение имат в Родопите. Те се със­то­ят пре­дим­но от смърч, ела и бял бор. В Сла­вян­ка и Пи­рин рас­те чер­на­та му­ра, а в Сред­на Ста­ра пла­ни­на, За­пад­ни­те Ро­до­пи, Сре­ден Пи­рин, Ри­ла и Ви­то­ша – бя­ла­та му­ра.

В Бъл­га­рия са разпространени 27 хил. вида пред­с­та­ви­те­ли на без­г­ръб­нач­на­та фа­уна, а гръб­нач­ни­те са представени от над 750 вида, от които 397 ви­да пти­ци, 207 сладководни и черноморски ви­да ри­би­,  94 ви­да бо­зайни­ци­, 52 ви­да зем­но­вод­ни­ и вле­чу­ги. В страната се обособяват седем зоогеографски района. Четири се включват в Средиземноморската подобласт, а три в Евросибирската подобласт. В стра­на­та са разпространени ев­ро­пейс­ки, ев­ро­си­бир­с­ки и средиземноморски ви­до­ве, като в ра­йо­ни­те със сре­ди­зем­но­морско кли­ма­тич­но вли­яние се сре­щат и мно­го ре­лик­т­ни ви­до­ве. Пещер­на­та фа­уна на Бъл­га­рия наброява над 100 ви­да. Черно море със своите рибни запаси е обект на спортен и промишлен риболов.

В страната са създадени 3 национални – Пирин (ЮНЕСКО), Рила, Централен Балкан, и 11 природни парка – Беласица, Българка, Витоша, Врачански Балкан, Златни пясъци, Персина, Рилски манастир, Русенски Лом, Сините камъни, Странджа и Шуменско плато.