Арбанаси – архитектурен резерват село Арбанаси

Арбанаси – архитектурен резерват село Арбанаси

Село Арбанаси е разположено на високо плато на 4 км от град Велико Търново

Известно е, че селото е съществувало още по време на Втората българска държава (1185 г. – 1393 г.). Тогава болярите от столицата Търново го използвали за лятна резиденция. Според легендата тук търновските царе са секли монети.

След победата на Иван Асен II (управлявал в периода 1218 г. – 1241 г.) през 1230 г. при Клокотница над епирския владетел Теодор Комнин, Арбанашката земя (днешна Албания) става част от българското царство и множество преселници от новите територии идват по тези земи. Така според едно предание селото било наречено на родните земи на преселниците.

Първото писмено сведение за съществуването му обаче е ферман на султан Сюлейман Великолепни от 1538 г.

Основният поминък на населението на Арбанаси по време на османското владичество бил скотовъдство и търговия. Някои жители се занимавали със занаятчийство и отглеждане на буби.

През XVII в. Арбанаси се издига като важно търговско селище. Арбанашките търговци били известни и търгували в цялата турска империя.  Къщите на богатите търговци от този период приличат на малки крепости. Те имат строг и суров външен вид, без балкони и чардаци, с решетки на прозорците и здраво обковани външни врати. Вътре обаче са богати и разкошни. Цялата вътрешна украса на врати, прозорци, долапи, тавани е с изключително богата дърворезба и гипсови елементи и показва вкуса, умението и художественото майсторство на строителя. Характерно за арбанашките къщи е, че те са така устроени, че в тях може да се живее дълго време, без да се излиза освен до кладенеца на двора за вода.
Един век по-късно селото е ограбено и опожарено от кърджалиите (разбойници в Османската империя, обикновено действащи на групи). Жителите на Арбанаси са сполетени от чумна епидемия и няколко земетресения и това ги накарало да напуснат домовете си и да търсят по-спокойни и сигурни места за живот.

След 1810 г. Арбанаси постепенно се възстановява. Тук се заселват преселници от Еленския и Тревненския Балкан, но селището остава в сянката на възраждащото се Търново. За блясъка на Арбанаси и до днес напомнят многобройни жилищни и култови сгради, традиции и обичаи, свързани с бита и културата на старите му обитатели.

Най-интересните музеи в Арбанаси са Констанцалиевата къща, църквата „Свето Рождество Христово”, църквата „Св. Архангел Михаил и Гавраил”.

Констанцалиевата къща е една от големите запазени и богато украсени къщи в Арбанаси и датира от XVII в. По-късно къщата е купена от Атанас Костанцалията, под чието име е известна и днес. През 1913 г. тя е разрушена от земетресение. По-късно е откупена и реставрирана и предадена на музея. През 1958 г. в къщата е подредена експозиция, показваща бита през XIX в.

Църквата „Рождество Христово” е най-старата от арбанашките църкви. Състои се от мъжко отделение (наос), женско отделение (притвор) и галерия, която ги заобикаля от север и запад. На изток завършва с параклис „Йоан Кръстител”. Наосът, който може да бъде видян днес, първоначално е бил самостоятелна църква, стенописите на която са завършени през 1597 г. От този период са композициите „Страшният съд” и „Рождество Христово”. Стенописите в женското отделение са върху стените и свода. Тематиката на стенописите в параклиса е посветена на патрона му Йоан Кръстител. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата в бр. 61 на Държавен вестник от 1978 г.

Църквата „Св. Архангел Михаил и Гавраил” е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата в бр. 61 на Държавен вестник от 1978 г. Състои се от олтар, наос (мъжко отделение), притвор (женско отделение), параклис „Св. Параскева” и галерия. Едни от най-интересните стенописи в църквата са „Слизане в ада” и „Рождество Христово”.

Храмът „Св. Димитър” е обявен за художествен паметник на културата в бр. 57 на Държавен вестник от 1969 г. Разположен е в сегашната централна част на с. Арбанаси. Параклисът датира от средата на XVI в., което го прави най-ранния култов паметник, издигнат в Арбанаси. Цялостното изграждане на църквата е завършено през 1621 г. Консервационните и реставрационни дейности на стенописната украса в храма продължават и днес. Църквата не е отворена за посещения.

Храмът „Св. Георги” (обявен за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата в бр. 61 на Държавен вестник от 1978 г.) се намира в югозападната част на с. Арбанаси и представлява масивно изградена каменна постройка с размери 21 м х 10 м. Постройката се датира от края на XVII или началото на XVIII в. При археологически разкопки е установено, че в обема на сегашния наос е съществувал по-ранен храм от втората половина на XVI в. Църквата не е отворена за посетители.

Храм „Св. Атанасий” е разположен в североизточната част на с. Арбанаси. Храмът е издигнат през 30-те години на XVII в. Зографията на църквата е завършена през 1667 г. Църквата не е отворена за посещения. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата в бр. 61 на Държавен вестник от 1978 г.

Девическият манастир „Света Богородица” се намира в началото на с. Арбанаси, на 5 км от  град Велико Търново в посока Горна Оряховица. Той е един от няколкото духовни обители около старата столица на България, които пазят в себе си тежки спомени от османското нашествие. Посещението на този манастир може бъде част от приятен ден или уикенд в Арбанаси. В манастира се съхранява чудотворната икона на Богородица Троеручица. Наричат иконата още Плачещата Богородица. Според преданието след завземането на Царевец от османците (1396 г.) монахините изоставят манастира и заравят светинята. Години по-късно овчарче чува стон, идващ под земята. Намират иконата и я връщат на манастира. Празникът на манастира е на 15 август – Деня на Богородица.


В другия край на селото има още един манастир – „Св. Никола”. Основан е по времето на Асеневци (края на XII в.,) и след падането на българската столица Търново в 1393 г. е разрушен от османците. През 1680 г. манастирът е възобновен, като тогава била построена и сегашната църква. По това време е издигнат и параклисът „Св. Илия”, чиито стенописи са запазени и до днес. В църквата „Свети Никола" се намира още една чудотворна икона на Богородица. Според легендите тя помага най-много за зачеване. Жените, които искат да станат майки, задължително изпълняват следния ритуал - след молитвата пред Божията майка поставят монета на иконата. Ако стотинката залепне, значи Богородица ще ги чуе. Падне ли паричката, желанието за рожба няма да се осъществи.

Арбанаси е архитектурно-музеен резерват и е включен в Стоте национални туристически обекта.

Арбанаси предлага различни възможности за настаняване и развлечения – може да отседнете в къщи за гости, обзаведени във възрожденски стил, в модерни хотели и големи хотелски комплекси, вили и хижи в околността. Ресторантите и гостилниците ще ви предложат типична българска кухня и разнообразни специалитети от региона.


Снимки Всички
Арбанаси - архитектурен резерват Арбанаси - архитектурен резерват Арбанаси - архитектурен резерват Арбанаси - архитектурен резерват Арбанаси - архитектурен резерват
Работно време

Отворени за посещение в селоАрбанаси са само

Констанцалиевата къща и двете действащи църкви – „Рождество Христово” и „Св. Архангели”.

Работно време:
април-октомври: 9:00 – 18:00 ч. без почивен ден;
ноември-март: 9:00 – 17:00 ч. без почивен ден.

Обектите в Арбанаси се отварят по предварителна заявка.

Входни такси за обектите в Арбанаси:
възрастни - 6 лв.
ученици, студенти - 2 лв.
деца под 7 г. и хора в неравностойно положение безплатно семейство (с до 3 деца) за 1 музеен обект - 6 лв.

Индивидуален двудневен пакет за 10 музейни обекта
(в комбинация с обектите във град Велико Търново) – 20 лв.

Семеен (родители с до 3 деца) двудневен пакет за 10 музейни обекта (в комбинация с обектите във град Велико Търново) – 30 лв.

Беседи:
български език – 10 лв.
английски, френски, руски, немски, испански - 30 лв.

За контакти

Регионален исторически музей

град Велико Търново, ул. „Никола Пиколо” № 6

Телефон: +359 62 682 511

e-mail: rimvt@abv.bg
Website: www.museumvt.com

Препоръчваме да видите Всички
Часовникова кула, Ботевград Часовникова кула, Ботевград

Часовниковата кула в Ботевград се намира в центъра на града, на площад ...

Кокалянски манастир Св. Архангел Михаил Кокалянски манастир Св. Архангел Михаил

Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил” е на няколко километра от с. ...

Поморийско езеро Поморийско езеро

Поморийското езеро се намира на 25 км от Бургас и на 2 км северно от Поморие. То ...

Музей на текстилната индустрия - град Сливен Музей на текстилната индустрия - град Сливен

Музеят на текстилната индустрия е филиал на Националния политехнически ...

Резерват Баюви дупки - Джинджирица Резерват Баюви дупки - Джинджирица

Резерват "Баюви дупки - Джинджирица" е част от територията на Национален парк ...