• Language
Национален историко-археологически резерват Велики Преслав – град Велики Преслав

Национален историко-археологически резерват Велики Преслав – град Велики Преслав

Град Велики Преслав е разположен на река Голяма Камчия, на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска, на 20 км от областния център Шумен и на 25 от град Търговище. Градът е основан преди повече от 1100 години като град крепост по време на управлението на княз Борис I (852 – 889 г.). След Преславския църковно-народен събор през 893 г. е провъзгласен за столица на българската държава.

Преслав е известен като средище на духовен и книжовен живот, свързва се със славянската писменост и със Златния век на българите по време на управлението на цар Симеон I (управлявал 893 – 927 г.).

В епохата на Българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на културата на Плиска и Преслав.

През 970 г. е завладян от киевския княз Светослав I, който преместил тук столицата на Киевска Русия. През 971 г. византийците, начело с император Йоан I Цимиски, превземат и ограбват града. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование „Йоанопол“. Преслав остава под византийско владичество през ХІ и ХІІ век. След възобновяването на българската държава след въстанието на болярите Асен и Петър срещу византийското владичество, Преслав отново се превръща в българска крепост.

Крепостта на Преслав, подобно на Плиска, се състои от външна и вътрешна укрепителна система. Вътрешната крепост се намира почти в средата на външния град. Формата й е Г-образна, с кръгли кули в ъглите и квадратни по протежение на стените.

Дворците са строени върху високо плато. Запазени са внушителни останки от дворцов комплекс, състоящ се от две монументални сгради - Голям дворец и Западен дворец. Тронната зала била трикорабна и имала три отделения.

На висока тераса в близост до дворците на Велики Преслав била разположена „Златната църква”, издигната през царуването на Симеон І (893 – 927 г.), блестящ паметник на църковната архитектура на Първото царство и уникален паметник на българската архитектура въобще.

Владетелският храм във Велики Преслав е открит при разкопки и е липсващата досега част от дворцовия архитектурен ансамбъл във Велики Преслав. Разположен е на централно място във вътрешния град и е свързан с двореца на царя с права улица, дълга 35 метра. Храмът има внушителни размери - 21 на 40 метра. Датира от X век и е свързан пряко със строителната дейност на един от двамата царе - Симеон I или Петър (управлявал 927 – 969 г.).

Тук са разположени храм-паметникът „Св. св. Кирил и Методий”, построен по повод 1000 г. от смъртта на св. Методий и цар Симеон, и сградата на Археологическата база към Българската академия на науките. Храмът се намира в едно от най-спокойните кътчета на комплекс Велики Преслав. Стара борова гора крие в сърцето си светата обител. В близост е разположена беседка, където туристите могат да си отдъхнат. Наблизо се намира паркингът за посетителите.

Всички разкопани и неразкопани църкви около Преслав са обявени за народни старини в бр. 69 на Държавен вестник от 1927 г., дворецът на цар Симеон и крепостите му – в бр. 221 от 1927 г., външната крепостна стена, вътрешната крепостна стена, кръглата църква и др. – в бр. 46 от 1970 г.

Днес останките на многобройните църкви, манастири, работилници, ателиета и дворци могат да се разгледат в Националния историко-археологически резерват Велики Преслав, а шедьоврите на древните майстори - рисувана керамика, накити, оръжия, всички значими паметници от времето на средновековния Преслав, сред които накитите от Преславското златно съкровище, керамичният иконостас от дворцовия манастир, копие на монументалната икона на св. Теодор и други ценни изделия, множество старинни надписи, уникална колекция от оловни печати и др. - в Археологическия музей във Велики Преслав. Показани са и стотици артефакти, свидетелстващи за ежедневието и стопанството на старите преславски жители.

Велики Преслав е сред Стоте национални туристически обекта в България и е обявен за национален резерват с постановление на Министерския съвет 161 от 1958 г.


Снимки Всички
Преславска кръгла църква, Велики Преслав Златната църква, Велики Преслав Национален историко-археологически резерват Велики Преслав Национален историко-археологически резерват Велики Преслав Национален историко-археологически резерват Велики Преслав
Работно време

Работно време на Археологическия музей:

ноември - март:
9:00-17:00 ч.
В почивните дни - беседа с екскурзовод по заявка.

април - октомври:
9:00-18:00 ч.
Музеят работи всеки ден, в почивните дни – 10:00-18:00 ч.

Входни такси:

Възрастни - 4 лв.
Ученици и студенти – 1 лв.
Беседа – екскурзовод:
Археологически музей - 7 лв./група.
Археологически резерват – по заявка - 7 лв./група.
Беседа от специалист-археолог - по заявка - 12 лв./група.
Прожектиране на филм – 5 лв./група.

Археологическият музей разполага и с електронни екскурзоводи с превод на английски, френски, немски и български език.

За контакти

Археологически музей „Велики Преслав”,
град Велики Преслав 9850, пощ. кутия 16

Телефони:
+359 538 4 26 30
+359 538 4 32 43

e-mail: info@museum-preslav.com
Website: www.museum-preslav.com

Препоръчваме да видите Всички
Буйновското ждрело - Природна забележителност Буйновското ждрело - Природна забележителност

Буйновското ждрело е най-дългото ждрело в България. Намира се между селата ...

Рилски манастир Рилски манастир

Рилският манастир е един от символите на България и предпочитана ...

Град Сливен Град Сливен

Град Сливен е разположен в Подбалкана, на около 300 км източно от София и на 115 ...

Тракийски храмов комплекс, село Старосел Тракийски храмов комплекс, село Старосел

Тракийският култов комплекс в Четиньовата могила, на 4 км от с. Старосел, е ...

Агушеви конаци, село  Могилица Агушеви конаци, село Могилица

В родопското село Могилица се намира най-големият късносредновековен ...