• Language
Национален историко-археологически резерват Плиска

Национален историко-археологически резерват Плиска

На около 29 км от Шумен и само на 2 км от съвременния град Плиска се намират останките от първата българска столица. Плиска е столица на Първата българска държава в периода от 681 до 893 г. Националният историко-археологически резерват „Плиска” е обявен за археологически паметник на културата с национално значение с брой 46 на Държавен вестник от 1970 г.

Мястото, на което е изградена столицата, не е било избрано случайно - разположено в равнина и заобиколено от склонове на съседните плата, прабългарите избрали това място поради благоприятните условия за скотовъдството. Освен това в района на Плиска се пресичали важни пътища.

В края на VІІ в. и началото на VІІІ в. започват първите строежи в Плиска. Те били от дървени сгради с кръгла или четириъгълна форма, някои от тях били жилищни постройки, а други служили за представителни нужди. Първоначалният дворцов комплекс на Плиска бил ограден с крепостна стена, а в полето около нея възникнали селищата на обикновеното население. Към края на VІІІ в. и в началото на ІХ в. дървените постройки били заменени с каменни. Счита се, че най-напред е била изградена голямата каменна сграда - Крумовият дворец. През 811 г. византийският император Никифор опожарил столицата.

Преустройството на дворцовия център било завършено през царуването на Омуртаг (814–831). Нова тронна зала била изградена на мястото на опожарения Крумов дворец, дворцовият център бил ограден с каменна стена, а жилищните и стопанските сгради - с висока тухлена стена. Приемането на християнството през 864 г. при княз Борис І (управлявал 852 – 889 г.) променя и столицата Плиска - езическите храмове са преустроени в християнски, строят се нови храмове, измежду които най-внушителна е Голямата базилика, от която могат да се видят останки и до днес. През 889 г. княз Борис се оттеглил в манастир, предавайки управлението на първородния си син Владимир (Расате). Той обаче опитал да възстанови старата езическа вяра и заради това бил хвърлен в тъмница и ослепен. През 893 г. било решено престола да заеме Симеон І (управлявал 893 – 927 г.), а столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав.

След това Плиска губи административно-политическото си значение и се развива предимно като стопански център. Упадъкът на града започва след голямото нашествие на печенегите от 1048-1049 г.

Днес посетителите могат да видят Източната порта, която е била главният вход на крепостта. Сега това е и главният вход на резервата. На около 1,5 км от нея е Голямата базилика. Туристите могат да се разходят около Тронната палата - т.нар Омуртагов дворец, която е изпълнявала представителни функции на българските владетели през първата половина на ІХ в. В района са и останките от т.нар „Малък дворец”. Навсякъде личат зидовете от големи дялани блокове с декоративни фуги, бани, водопроводи и водохранилища.

На североизточния ъгъл на крепостта се намира музеят, в който са изложени находките, открити в района. Пред музейната сграда има пункт за почивка, където се предлагат кафе, безалкохолни напитки и пакетирани храни.

Резерват „Плиска” е част от обектите на Регионалния исторически музей в гр. Шумен и един от 100-те национални туристически обекта.


Снимки Всички
Базиликата в Плиска Национален историко-археологически резерват Плиска Крепост Плиска Крепост Плиска Национален историко-археологически резерват Плиска
Работно време

Работно време:

април – октомври
08.30 – 19.00 ч.
без почивен ден.

ноември – март
8.30 – 17.00 ч.
без почивен ден.

Входни такси:
Възрастни - 4 лв.
Учащи и хора с увреждания – 1.00 лв.

Беседи:
Български – 5.00 лв.
Чужд език (английски, немски) – 10.00 лв.

Заснемане с фотоапарат – 1.00 лв.,
С камера – 2 лв.

За контакти

Национален историко-археологически резерват „Плиска”

Телефон: +359 0532 32012

e-mail: pliska_museum@abv.bg

Препоръчваме да видите Всички
Музей „Никола Вапцаров”, град Банско Музей „Никола Вапцаров”, град Банско

Къщата музей „Никола Вапцаров” е един от първите музеи в Пиринския край. ...

Гложенски манастир Св. Георги Победоносец – с. Гложене Гложенски манастир Св. Георги Победоносец – с. Гложене

Манастирът "Свети Георги Победоносец" се намира на около 17 км от село ...

Рилски манастир Рилски манастир

Рилският манастир е един от символите на България и предпочитана ...

Белоградчишки скали – природна забележителност Белоградчишки скали – природна забележителност

Уникалният природен феномен Белоградчишки скали е скален комплекс с дължина ...

Мъглижки манастир „Св. Николай” Мъглижки манастир „Св. Николай”

Мъглижкият манастир “Св. Николай” се намира на 1 км северно от град Мъглиж в ...