Археологически средновековен комплекс Перперикон, град  Кърджали

Археологически средновековен комплекс Перперикон, град Кърджали

Перперикон се намира в Източните Родопи, на 20 км североизточно от град Кърджали. Скалният град се извисява на скален връх с височина 470 м. В подножието му се намира село Горна крепост, а край него тече река Перперешка. Удобната речна долина е създала условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чийто център е Перперикон.

Археологическият средновековен комплекс Перперикон е един от най-древните монументални мегалитни паметници, изцяло изсечен в скалите. Той е и една от най-популярните туристически дестинации в България.

Култовата дейност на скалния връх започва още през V хил. пр. Хр. и е свързана с култа към Бога-Слънце на хората от каменно-медната епоха. Тук те създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете. Тези свещенодействия продължават и през цялата бронзова епоха (III-II хил. пр. Хр.). С усъвършенстването на металните сечива става възможно да се дяла твърдата скала. Точно тогава се оформя овалната зала с огромния кръгъл олтар в центъра. Там жреците извършвали свещените ритуали с вино и огън. Именно тези култови практики са характерни за храма на Дионис, дълго търсен в Родопите. Последните археологически проучвания ясно сочат, че той се е намирал точно на Перперикон. Според легендите две съдбоносни пророчества са били направени от олтара на този храм. Първото е предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, е предвещало властта и силата на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.

През последното хилядолетие на старата и първите векове на новата ера скалните съоръжения се разрастват и се превръщат в град с крепостни стени, дворци и подградия. Там вероятно се е намирала царската резиденция на тракийското племе беси. Впоследствие римляните донасят на Перперикон своя лукс и финес, а готите разоряват и изпепеляват Перперикон през 378 г.

В началото на V век скалният град става епископско средище, след като в Родопите се приема християнството. През VII-XIV в. Перперикон процъфтява като областен център. За него много пъти са се водели войни между българи и византийци. В края на XIV в. османските турци завладяват и разрушават крепостта, чиито руини постепенно потъват в забрава.

Днес древната слава на Перперикон възкръсва. Свещеният град е уникален в археологически, исторически, природен и мултирелигиозен аспект, едно от чудесата на света. Много от находките, открити при археологически проучвания на Перперикон, днес могат да се видят в Историческия музей в град Кърджали.

До него се достига по добре поддържан асфалтов път, а в подножието на хълма има паркинг.


Снимки Всички
Перперикон Перперикон Перперикон Перперикон Перперикон
Работно време

Работно време:
Май – октомври: 7:30-20:00 ч.

През останалите месеци на обекта няма екскурзоводи и не се предлагат беседи.

Входна такса:
възрастни – 3 лв.
учащи и пенсионери – 1 лв.,
деца и хора с увреждания – безплатно.

Беседа на български език – 30 лв.

За контакти

Контакти с Историческия музей в Кърджали:

град Кърджали, ул. „Републиканска” № 4

Телефони:
+359 361 63580
+359 361 63582
+359 361 63587

e-mail: hmuzkki@infotel.bg
Website: www.perperikon.bg

Препоръчваме да видите Всички
Град Бургас Град Бургас

Бургас е един от най-големите градове в страната. Разположен е на брега на ...

Регионален исторически музей, Смолян Регионален исторически музей, Смолян

Регионалният исторически музей – Смолян, е създаден през 1935 г. от ...

Град Девин Град Девин

Град Девин се намира в южната част на България, на 45 км от град Смолян и на 220 ...

Етнографски институт с музей при БАН - град София Етнографски институт с музей при БАН - град София

Етнографският институт с музей при Българската академия на науките се ...

Национален събор на българското народно творчество „Копривщица” Национален събор на българското народно творчество „Копривщица”

Националният събор на българското народно творчество „Копривщица” се ...