История

Дунавска България

    През 680 г. в резултат на бляскава военна победа над Византия, кан Аспарух – син на великия кан Кубрат, разширява Старата Велика България на юг от Дунав. През 718 г. по време на управлението на кан Тервел (701–721) Българите спират арабската експанзия към Европа и спасяват съседна Византия. Към ІХ век България е една от трите велики европейски монархии.

     Времето на царуването на цар Симеон Велики (893–927) е определено като Златен век на българското политическо и културно величие. То е резултат от приемането на Християнството като официална държавна религия през 60-те години на ІХ в. по времето на княз Борис І (852–889) и от развитието и обогатяването на делото на светите братя Кирил и Методий.

     В средата на ІХ век Константин Философ, наречен Кирил, и неговият брат Методий завършват съставянето на първата българо-славянска азбука, т. нар. глаголица, както и преводите на свещените книги от византийски гръцки на старобългарски език. През 868 г. Кирил и Методий предприемат остър диспут с латинското духовенство, като оспорват пред папа Адриан ІІ триезичната догма, съгласно която Словото на Бога може да бъде чуто и разбрано на гръцки, латински и еврейски език, и с полемичната си победа отварят портите на християнската цивилизация пред българите и пред славянския свят.

     Константин-Кирил Философ починал в Рим през 869 г. Методий сам продължава делото. През 873 г. той е ръкоположен за архиепископ на Великоморавия, където живее и работи да смъртта си.

     През 886 г. част от учениците на двамата братя намират достоен прием и блестящи условия за работа в християнска България на княз Борис І (852–889). Единият от тях, Наум, оглавява книжовната дейност в Плиска и Преслав, а Климент създава в Охрид онази азбука, която днес е позната като кирилица.

     От България кирилицата се разпространява и в други страни. В миналото тази графична система се ползвала в румънските княжества Влахия и Молдова, в Литва и др. Днес на нея пишат в Македония, Русия, Украйна, Беларус, Сърбия и Черна гора.

     Делото на Константин-Кирил и Методий и техните ученици има изключителен принос за изграждането на славянската и европейската средновековна култура. Кирил и Методий са тачени като български и общославянски светци в Русия, Сърбия, Влашко и Молдова. Папа Йоан Павел ІІ със специална енциклика обявява Светите братя Кирил и Методий за “духовни покровители на Европа”.

     Сред средновековните титани на българския дух е и фигурата на Иван Рилски – светецът-покровител на Българите. Още на младини този ревностен християнин се уединява в пещера в близост до мястото, където днес се издига българската светиня – Рилският манастир – и се отдава на съзерцание и промисъл. Неговият светъл пример се превръща в непреходна емблема на Православието.

     В началото на ХІ в. Българите временно попадат под властта на Византия. Извоювала независимостта си през 1186 г., средновековна България изживява нови политически и културни възходи по времето на царете Иван Асен ІІ (1218–1241) и Иван Александър (1331–1371).